Един известен цитат твърди, че “Стъклото се появява в резултат на пясък, огън и човешко дихание”…

Според историческите изследвания първите данни за производство на стъкло датират около 3500 години преди новата ера в региона на Месопотамия и Египет, а според римския хроникьор Плиний още преди 5000 години от новата ера от финикийски майстори в региона на Сирия. А първите стъклени съдове са започнали да се изработват около 1500 години преди новата ера отново в региона на Египет и Месопотамия.

През следващите 300 години стъкларската промишленост се развива с много високи темпове. По цялото крайбрежие на Средиземно море се появяват стъкларски  центрове. Не е ясно как точно хората са усвоили техниката за производството на стъкло, но в началото е било изключително трудно заради липсата на подходящи техники. Пещите за топене на стъкло били малки и трудно успявали да достигнат температурата достатъчно висока, за да го разтопи.

Стъкларската индустрия се преобразява напълно след откритието на сирийски майстор през 1 век преди новата ера, когато той изобретява тръба за обдухване на стъклото, която прави производството му много по-бързо, по-евтино и по-лесно.

След Христа Римската империя разпространява производството на стъкло из цяла Европа. За кратко време църквите, катедралите и обществените сгради се сдобиват с красиви витражи. Като производството им се е смятало за изкуство. Започва и да се използва и като аксесоари за дома, като само богатите римски патриции са можели да си позволят да имат стъклени прозорци в дома си. Освен за прозорците, стъклото се е използвало и за изработване на стъклени мозайки.

Център на стъкларската индустрия в Европа се превръща малкото островче до Венеция – Мурано. Муранското стъкло е добре познато и много известно дори днес. Но всъщност за първи път там се произвежда истински кристал- комбинация между кварцов пясък и морски водорасли. Докато днес се произвежда от силициевият диоксид, който се съдържа в пясъка и се смесва с натриев карбонат и варовик, а след това се топи в пещ при температура от 1700 градуса по Целзий.

Тайната на производството на венецианското стъкло била толкова голяма, че имало назначена гилдия от дожа на Венеция, която да следи стъкларите да не предават на никой техниката за производството на скъпоценното стъкло. През 1270 година дори е приет закон, според който се забранява внос и износ на стъкло от Венеция, както и обучението на чужденци в тайната на стъкларския занаят. Стъкларите били едни от най-уважаваните жители на Венеция и дори имали специални привилегии. Тъй като стъкларските пещи били потенциално опасни за предизвикването на пожар във Венеция, те били преместени на малкото островче Мурано. 

През 13-ти век започва да се разработват различни техники за производството на цветно стъкло. То се изработва като се добавят различни елементи към вече получената смес. Цветното стъкло станало запазена марка на Мурано и производството му било подробно описано в „Mariegole della arte dei verieri de Muran“ или “ Правила на изкуството на издухване на стъклото в Мурано“, на острова била въведена много строга забрана и стъкларите буквално се превърнали в затворници. Било им забранено да напускат острова и дори били убивани и затваряни в тъмници само при подозрения за това, че може да са издали тайната за производството на стъкло. Малко по-късно последвал бунт на стъкларите и много от тях успели да избягат от острова. Така производството на стъкло по венецианска технология се разпространило в цяла Италия и Европа и Венеция загубила монопола за производството му.

Въпреки че законите по това време били много строги към стъкларите, благодарение на това се родили открития като авантюриновото стъкло, то се получило след като стъклар по невнимание поръсил меден прах върху горещо стъкло. При изстиването му се получило красиво прозрачно стъкло с малки златисти частици, които били изключително ефектни. От муранското стъкло се произвеждали всякакви предмети, като чаши и чинии. Друг случайно открит ефектен вид стъкло наподобява стъклена повърхност, която изглежда все едно е счупена. Това е тъй наречената техника на кракелажа. Произвежда се чрез потапяне на  все още топлия стъклен съд в студена вода, а след това се запечатва с още един много тънък слой стъкло. Най-известната техника обаче е мурине. Тя е и най-лесно разпознаваемата техника за обработка на стъкло, когато става въпрос за Мурано. Лесно може да я познаете, защото е много цветна. Прави се, чрез напластяване на цветно стъкло, а след това се разрязва в различни форми, при което се разкриват различните цветове. Цветната мозайка от венецианско стъкло се нарича милефиори. Автентични стъкларски работилници са запазени и до днес в Мурано.

Освен за производството на красиви витражи и прозорци стъклото се използвало и за изработването на ножове. Тази техника е придобила митичен ореол и има много книги изписани по темата. Дръжката на ножа се отчупвала след попадане в жертвата и раната била почти невидима.

Развитието на стъкларските технологии не спира до тук. През годините се появяват различни техники за обработката на стъкло из цяла Европа:

• Цилиндърно стъкло – Произвеждано само до 1674 г. Този вид топено стъкло е било продухвано и провесвано през цилиндър, като след това е презатопляно и заглаждано до гладка повърхност в специална пещ. След като е идеално загладено, стъклото бива охладено на легло от пясък. Финалната стъпка е полирането. Този вид стъкло често има леко закривени или изпъкнали ефекти със зеленикав отенък и микроскопични мехурчета под повърхността.
• Кралското стъкло – Датира от края на XVII век и остава стандарт за качествено стъкло до средата на XIX век. Стопеното стъкло се издува в балон, който се спуква и се разполага върху диск с около 4 м диаметър. След това стъклото се охлажда и се срязва. Остатъците по централната и външната част на диска и това, което остава по окръжната ос през която се издухва стъклото се изхвърля. Макар че този метод довежда до производството на много по-бистро стъкло спрямо предишния, все още оставали много несъвършенства.
• Излято стъкло – Лятото стъкло се появява в края на XVII век. Произвежда се, като се излива разтопеното стъкло върху плоски матрици. Изработката на този вид стъкло е изключително трудоемка. Често се използва като декоративно огледало или за постигане на по-огледален ефект на самите прозорци.
• Плоско и цилинрично стъкло – Този вид стъкло започва да се произвежда през 1773 г. във Великобритания, но се превръща в абсолютен хит едва през 30-те години на XIX век. Братята Шанс изработват уникална патентована технология за производството на този тип стъкло, който им дал възможността значително да свалят себестойността му. Освен по-ниската цена фабриката дала и началото на производството на стъкло без почти никакви дефекти.
• Точено стъкло – Родината на този тип стъкло е Белгия. В началото на ХХ век белгийката Емили Фурко създава стъкло, което се източва през отвор в контейнер с разтопено стъкло, поставен върху охладителна камера.
• Плаващо стъкло – Разтопеното стъкло се излива върху повърхност от разтопена ламарина, където то буквално „плава“ като съвсем тънък и идеално гладък пласт. Тази техника за производство на стъкло остава най-изящният и сложен метод до 60-те години на ХХ век.

И така стигаме и до 1980 година, когато употребата и производството на стъкло нараснало толкова главоломно, че се превърнало в истинска революция. Науката и техниката за стъклото като материал добили широка популярност  в края на 1950 година, когато сър Аластаир Пилкингтон въвел нов революционен метод за производство – флоат стъкло, благодарение на който 90 % от плоското стъкло се произвежда и до днес. Флоатното стъкло било толкова революционно, защото методът му на производство позволявал на стъкларя да направи изключително гладко стъкло без никакви дефекти. Технологията представлява изливане на разтопеното стъкло върху разтопено олово, а след това се оставя да се охлади. Първоначално можело да се произвежда стъкло само с дебелина от 6 мм, но днес вече по същата технология се произвеждат стъкла с различна дебелина. Това е така благодарение на технологиите за изливане, защото дебелината на стъклото се определя от скоростта, с която разтопеното до 1000 градуса стъкло се излива във ваната с разтопеното олово.

С напредване на технологиите в търсене на по-добри изолационни качества се появяват много различни видове стъкло, като К-стъклото, което има специално покритие или пък ламинираното стъкло, което представлява няколко пласта стъкло с ламинатен филм между тях. Други интересни видове стъкло са армираното, което е предназначено да издържа на екстремни условия, като изключително високи температури. Или стопсол, което е издържливо на всякакъв вид надрасквания, благодарение на покритието си от метални оксиди.

Рециклиране на стъкло:

Стъклото е отличен материал за рециклиране и един от малкото използвани материали днес, който може да се рециклира на 100%. На една обикновена бутилка са и необходими над хиляда години, за да се разложи в природата. За това е изключително важно да се изхвърля в зеления контейнер. От рециклирано стъкло се правят бутилки, буркани. За рециклирането му се използва 40% по-малко енергия, от колкото за направата на ново стъкло. Това е така, защото стъклото се натрошава и се топи на по-ниска температура от тази необходима за производството на ново стъкло. Освен отново като стъклен предмет, рециклираното стъкло може да се превърне в фибро стъкло, което има приложение в изключително много области заради качествата му на лекота и здравост.

Имайте предвид, че не всички стъкла могат да се рециклират. Стъклото от електрическите крушки, термостъклото, флоатното стъкло, огледалата не са подходящи за рециклиране. Също по време на рециклирането не се сместват бялото, зеленото и кафявото стъкло, защото веднъж оцветено то не може да върне отново прозрачния си цвят.