Колко от нас са си задавали въпроса как са изглеждали прозорците през отминалите векове? Кога са се появили първите остъкления? От какво са се изработвали профилите за дограма – камък, дърво, олово? Доколко архитектурата на един прозорец издава и определя характера и историята на една постройка? Прозорците не винаги са били даденост, такава за каквато ги възприемаме днес. Векове наред хората са обитавали помещения без прозорци, в които само общите помещения са разполагали с каменни структури, които не винаги са били остъклени. Нека проследим накратко историята на прозорците от Средновековието до днес и как те са стигнали до пвц профили и фибростъкло.
Прозорците са една от най-важните характеристики на сградата и тъй като дизайнът на прозорци се развива през вековете, днес те могат да бъдат безценен източник на информация при установяваенто на датировката и историята на сградите. Дизайнът на прозорци е тясно свързан с развитието на архитектурните стилове, материали за рамкиране, както и видовете стъкло, които носят съществено послание за духа и стила на постройките. Внушението на прозорците се крие в техните детайли:
- Строителство
- Материали
- Фитинги
- Механика
- Стъклена част
По прозорците можете да съдите и за състоянието на една сграда и социалната
йерархия на живущите в нея. В миналото по прозорците на сградата е
можело да се каже които са помещенията, обитавани от икономи и домашни слуги, и кои са тези на господарите. Местният традиционен стил обикновено се нуждае от повече време, за да се впише с новите модни тенденции, които се развиват по целия свят, независимо от различните региони. Следователно днес традиционните прозорци, типични за даден регион, допринасят за създаването на чувство за местна идентичност.
Прозорците преди XVI век
Преди XVI век прозорците са били изграждани предимно от каменни колони на или от дървени рамки с остъклени отвори. Те са се затваряли с помощта на плъзгащи се или сгъваеми дървени капаци, смазан плат, хартия или дори тънки слюди от рог. Остъклени прозорци са имали само сградите с най-висок социален статус, като прозорците обикновено са били изработвани от множество малки стъкла, които се държат заедно в решетка от оловни ленти. Тъй като оловото е доста меко, обикновено е подсилено с железни пръти и вертикални или хоризонтални стойки.
През XVI век
В Англия стабилността на Тюдорите и просперитета на династията е отразена и в размера на прозорците от тази епоха. Характеризират са много по-големи рамери, разделени на множество малки отвори. Като както каменните, така и дървените прозорци са прикрепени от хоризонтални и вертикални ленти.
Появяват се рамките от ковано желязо, поставени в колоните с по-малки отвори за рамка. Тези прозорци са били отваряеми, като желязна степенка е предотвратявала затварянето им.
Тъй като стъклото става по-достъпно през този век и богатите и аристократични семейства също нарастват, големите обширни прозорци с щедри количества стъкла по тях се превръщат в отличителна черта на много големи европейски столици.
В тази тенденция изключение прави само Италианския ренесанс, който по-скоро се придържа към класическите размери и форми на прозорците.
XVII век
С идването на власт на Стюардите в цяла Европа започват постепенно да доминират италианските ренесансови идеи за формата и размера на прозореца. Прозoрците стават по-високи, отколкото са били, и по-широки. Oбикновено се разделят на четири от един хоризонтален делител и един вертикален, които понякога са зидария. С напредването на века дограмите на прозорците все по-често са изработвани от дървесина. Именно по това време се появяват за първи път и така наречените двойни прозорци.
По това време каменните конструкции за прозорци вече имаt халчия или друг материал, който да играе ролята на изолатор. Тъй като дървените рамки започват да набират все повече популярност, самите первази също стават все по-тесни. Остъклението се е поставяло почти на една съща права с външната страна на стената на постройката. Самият дървен перваз пък се е простирал едва до вътрешния ръб на стената и нито сантиметър по-напред. Рамите са били по-малко забележими и по-тънки за сметка на пространството, обето от стъклото.
През 1674 г. се появява така нареченото кралско стъкло, което е повод за въвеждането на прозореците с напречни крила. Така се появява възможността самите стъкла да са по-големи по размери, тъй като кралското стъкло е било значително по-плътно и здраво. За първи път прозорецът представлява голямо стъкло с дървена рамка, без да е обезопасен с оловни или други ленти. Междувременно много сгради с рамки от дървен материал са били адаптирани към новата мода. Появява се и тенденцията дървените рамки на прозорците, да бъдат покривани с недебел пласт тухлено или каменно покритие като чисто декоративен ефект.
В най-ранния вид на двукрилния прозорец горното крило е фиксирано, а долното крило се плъзга нагоре в улей, оставен за целта . Долната плъзгаща се част на прозореца се закрепя с помощта на щипки или метални уловки. Те са съществували и преди въвеждането в последната част от XVII век на „двойни захвати“ на плъзгащия прозорец, при които горното и долното крило окачени на въжета, скрити в кухата част на рамката, наречена „крилна кутия“.
Този тип прозорци са били винаги от дървен материал, обикновено дъб или бор, с решетка от дърво, която да държи стъклата. Самите остъклени барове са около 35 милиметра дебели, като обикновено прозорците са разделени на до 16 стъкла в горното крило и на двадесет в долното. Моделът на двойните окачени крила е останал почти непроменен в продължение на над 250 години, въпреки че начините за позиционирането му в стените са се променил значително.
Осемнадесети век
В началото на XVIII век двукрилните прозорци не се променят особено, но с напредването на века дизайнът еволюира и прозорците с крила започват да се изработват все по-често от пинии и други средономорски дървесини, стъклото става все по-тънко и ширината на остъклените барове постепенно намалява. В края на века лайсните, които придържат стъклените части, са широки едва 10 мм и стават много по-фини. За да станат придържаците лайсни още по-фини са изработвани и модели, при които те са от желязо или мед.
С усъвършенстването на качеството на самото стъкло в края на века се увеличава размера на стъклопакетите и се намалява тяхната численост. Цената на новите стъкла обаче е била толкова висока, че те се превръщат в привилегия на богатите. Появява се стандартизация, като например грузинските прозорци са със стъклопакет шест на шест. За малките сгради най-често се използват стъклопакети „три върху шест“, а за големите „осем върху осем“.
Прозорците с крила стават по-евтини и до средата на века те вече могат да бъдат намерени в по-скромни домове. До края на осемнадесети век те са стандарт за жилищата на ниските слоеве на работническата класа. Докато в началото на века те са боядисвани бледи цветове, то от 60-те нататък черното е най-популярно. Някои от най-заможните къщи са боядисани в черно и украсени с позлата.
Деветнадесети век
В началото на XIX век моделите на стъклата, както и на придържащите ги пакети драстично се променят. На мода идват тесните прозорци, цветните рамки и дори цветните стъкла. Дограмите и лайсните добиват нестандардни форми. Венецианският и готическият тип прозорци стават абсолютен хит в архитектурните тенденции, като първите се превръщат в класически тип прозорец, който откриваме на много места и до днес.
Размерът на прозорците, подобно на XVIII век, продължава да нараства. Первазите намаляват постепенно, прозорците все по-често дават достъп до балкона и понякога биват заменени с френски прозорци.
Появата на по-финото стъкло означава, че дограмите могат да бъдат намалени, а рамките дори могат да бъдат премахнати напълно. Подобрените методи за производство правят стъклото по-евтино. От 1837 г. до средата на века повечето прозорци вече имат само едно централно стъкло и никакви придържаши лайсни. За да се компенсира повишената тежест на стъклото се появява тенденция самата дограма да е малко по-широка.
Викторианските еклектисти от втората половина на XIX век налагат възраждане на готически елементи като железни и оловни крила и придържащи части и дограми. Променят се и самите стъклопакети, разделени на множество ромбоидни или правоъгълни малки стъкла. Появяват се по-експериментални прозорци, като самите дограми се правят от желязо. До втората половина на 19-ти век този тип устройство е по-скоро типичен за консерватории и болници, зимни градини, парници и промишлени сгради
История на стъклата за прозорци
Старинното стъкло е обект на голям интерес както от историческа, така и от визуална гледна точка. И до ден днешен то придава автентичен и уникален вид на немалко сгради в Европа. Отличава се с леко зеленикавия си отенък. Тесктурата му също е относително хомогенна. Старото цилиндърно и кралското стъкло не са подлежали на подменяне. Те са тънки и лесно чупливи и няма как да бъдат преместени от оригиналните си рамки. В повечето случаи, в които е трябвало да бъдат извадени от рамките, тези стъкла са се оказвали счупени.
Видове старинно стъкло
- Цилиндърно стъкло – Произвеждано само до 1674 г. Този вид топено стъкло е било продухвано и провесвано през цилиндър, като след това е презатопляно и заглаждано до гладка повърхност в специална пещ. След като е идеално загладено, стъклото бива охладено на легло от пясък. Финалната стъпка е полирането. Този вид стъкло често има леко закривени или изпъкнали ефекти със зеленикав отенък и микроскопични мехурчета под повърхността.
- Кралското стъкло – Датира от края на XVII век и остава стандард за качествено стъкло до средата на XIX век. Стопеното стъкло се издува в балон, който се спуква и се разполага върху диск с около 4 м диаметър. След това стъклото се охлажда и се срязва. Остатъците по централната и външната част на диска и това, което остава по окръжната ос през която се издухва стъклото се изхвърля. Макар че този метод довежда до производтвото на много по-бистро стъкло спрямо предишния, все още оставали много несъвършенства.
- Излято стъкло – Лятото стъкло се появява в края на XVII век. Произвежда се, като се излива разтопеното стъкло върху плоски матрици. Изработката на този вид стъкло е изключително трудоемка. Често се използва като декоративно огледало или за постигане на по-огледален ефект на самите прозорци.
- Плоско и цилинрично стъкло – Този вид стъкло започва да се произвежда през 1773 г. във Великобритания, но се превръща в абсолютен хит едва през 30-те години на XIX век. Братята Шанс изработват уникална патентована технология за производството на този тип стъкло, който им дал възможността значително да свалят себестойността му. Освен по-ниската цена фабриката дала и началото на производството на стъкло без почти никакви дефекти.
- Точено стъкло – Родината на този тип стъкло е Белгия. В началото на ХХ век белгийката Емили Фурко създава стъкло, което се източва през отвор в контейнер с разтопено стъкло, поставен върху охладителна камера.
- Плаващо стъкло – Разтопеното стъкло се излива върху повърхност от разтопена ламарина, където то буквално „плава“ като съвсем тънък и идеално гладък пласт. Тази техника за производство на стъкло остава най-изящният и сложен метод до 60-те години на ХХ век.
Съвременни техники за производство на стъкло
Съвременното стъкло се произвежда най-често от машини, но дори и в ХХI век машинното стъкло не може да се съревновава по своето изящество с автентичните ръчни изработки. Най-луксозният и ценен вариант на стъкло в наше време си остава цилиндърното стъкло. За да подберете наистина качествена ръчна изработка на стъкло в днешно време, са Ви необходими някои познания. Макар че съвременното ръчно изработено стъкло е предпочитано от ценители, то никога не може да надмине внушението, което има старинното стъкло. Най-големите износители на ръчно изработено стъкло са Полша, Франция и Германия и то остава ценено най-вече в Европа.
Двойни стъклопакети
Двойните стъклопакети обикновено не са подходящо решение за старинни сгради. Ако все пак държите прозорците в дома Ви да са с двойни стъклопакети, а живеете в историческа сграда, уверете се, че дограмата Ви е достатъчно фино изработена, за да няма конфликт в общата визия на сградата.
Илюстрирахме накратко как от неостъклените каменни прозорци през Средновековието се стига до пвц профили и алуминиева дограма. Може да се каже, че единственото, което не се е изменило е важността на качествената изработка и монтаж на прозореца. Колкото и високо технологични да са заложените материали, те никога няма да Ви осигурят естетиката и комфорта, от които се нуждаете, ако не са били интегрирани адекватно в дома или офиса Ви. Качествените профили за пвц дограма предполагат и качествено изпълнение от специалистите, които са отговорни за монтирането им.
